placeholder

СТАТИИ

Нова Наредба за микроклимата в работна среда

Много често сме ставали свидетели или самите ние сме участвали в спор за градусите, на климатика в офиса.Това е напълно нормално.Хората са различни и всеки притежава индивидуален усет за заобикалящата го  среда.И все пак има  една “златна среда”, в която бихме могли да се чувстваме комфортно.

Задължение на работодателите е да следят  параметрите на  работната среда и да оценяват влиянието им върху здравето на работещите.Това е особено важно за работни зони, подложени на високи нива на прахови и химични замърсявания , опасни температури , въздушни течения , влага , вибрации , шум  ,  лъчения и радиации.Параметрите на микроклимата са важни фактори от заобикалящата ни среда.Значително е неговото  влиянието върху хората и определя дискомфорта или комфорта на работното място.В случаи на особено неблагоприятни условия , това води до  опасни ефекти върху човешкото здраве.Температурата, относителната влажност и скоростта на движение на въздуха оказват комплексно влияние върху човешкото тяло и усещането за дискомфорт. Интересен в фактът ,че човешкото тяло понася по различен начин еднакви температури при различна относителна влажност на въздуха и обратно. Изключително опасни са случаите на силни въздушни течения през зимата , които могат да доведат до преохлаждане на организма и появата на хронични заболявания. Поради тази причина и оценяването на микроклимата на работната среда се извършва  комплексно , като се отчита характера на работния процес, категорията на работа, организация на работното време и др.

От началото на месец  Ноември 2014г. ,  в сила влиза  Наредбата за минималните изисквания за микроклимата на работните места.С Наредбата се определят граничните стойности на температурата , относителната влажност и скоростта на движение на въздуха , както и топлинното облъчване на работните места .В климатизирани помещения ( помещения с централизирано управление на влажността и температурата на въздуха) се прилагат оптимални гранични стойности.Граничните стойности  зависят от периода на годината (студен или топъл) и от категорията работа.За топъл период се приема периодът от годината със средноденонощна  температура над 10 градуса.В помещения , където параметрите на микроклимата се определят от личните предпочитания на работещите не се считат за климатизирани и в този случай се прилагат допустими гранични стойности.Разликата между оптимални и допустими стойности е в границите ,  в които е допустимо да варира контролираната величина.В този смисъл по-строги норми се определят при прилагането на оптимални гранични стойности.Работодателят е длъжен да осигури измервания на параметрите на микроклимата с периодичност съгласно оценката на риска.Работодателят  се консултира с работниците и/или с техни представители по всички въпроси свързани с осигуряване на минималните изисквания за микроклимата на работните места.За работни места подложени на инфрачервено лъчение е определена  допустима гранична стойност  на плътността на потока не по голяма от 350 W/m2.


ПРАХ В РАБОТНА СРЕДА

Част I

Геометрия, строеж и произход на  праха.

Прахът  с размери от 1 до 100 микрона може да се превърне в атмосферен замърсител  в зависимост от източника, физическите характеристики и атмосферните условия.Няма да разглеждаме другите въздушни замърсители  като пари, изпарения , които в частност са много фини частици получени в резултат на химични процеси във въздуха , или въздушни замърсявания в околната среда , получени извън работното място.Контролът, превенцията  и мерките които се предприемат за предотвратяване на въздушните замърсявания в работната и околната среда са сходни .

Източници и примери за особено опасен прах в работната среда:

-минерален прах от източници и процеси при които се отделя силиций.

-железен прах , такива като мед , кадмий и техните съединения;

– прах от химични процеси, пестициди и др.;

-прах с растителен произход като дървесен прах, памук , чай , полени и др.;

-прах от спори и почва;

Азбеста е минерален продукт, който е особено опасен при вдишване. Азбест може да се открие в старото строителство при изолация на тръби , стени и др.

От  гледна точка на влиянието на праха върху човешкото здраве е възприет термина  аеродинамичния диаметър на праховите частици, който се измерва в микрони.Вдишваните от човек частици прах зависят от аеродинамичния размер на праха, концентрацията на прах във въздуха и дори от начина на дишане на човек.Каква част от распирабилният1  прах ще достигне дробовете и къде ще се отложи зависи от аеродинамичния размер.Ако частиците са разтворими те биха могли да проникнат в кръвта и да се натрупат в органи различни от белите дробове.Такъв е случаят при продължително вдишване на оловни пари.Има и неразтворим прах който предизвиква локална реакция на организма.В този случай натрупването на частиците в човешкото тяло зависят от аеродинамичния размер.

При вдишване на частици с размери до и над 30 µm те се отлагат по вътрешните стени на носната кухина.По-фини частици биха могли да проникнат дълбоко в белите дробове , където механизма на пречистване е много по-неефективен.При проникване на  частици дълбоко в белите дробове,  може да се стигне до сериозни заболявания като например силикоза (професионално заболяване  срещащо се при миньори, стъклари , каменоделци и др.). Болестта се предизвиква от проникване на силиций в белите дробове.images (6)

По-малките аеродинамични размери  увеличават вероятността , праха да достигне по-навътре в респирабилния тракт.Частици с размери  2µm са много по-опасни от тези с големина над  10µm поради по-лесното им проникване.Проникването в белите дробове зависи основно от размерите , а не от теглото на частиците.

За количествено определяне на частиците в единица обем е необходимо те да бъдат разделени в зависимост от  аеродинамичните размери.Извършва се отделяне на инхалабилната1  и много по-опасната проникваща дълбоко в белите дробове респирабилна2 фракция на праха.Така например при наличие на силиций във въздуха е необходимо определянето на респирабилната част от праха.

Прах с минерален състав се образува при процесите на добив и обработка на скалите.Растителен прах се генерира при процесите на сушене и пакетиране .Количеството  , оттук и  концентрация на прах във въздуха зависят от вложената в процеса на обработка , добиване и др. енергия.Движението на въздуха може да предизвика прахово замърсяване.Начина на пренасянето на товари , пълненето и изпразването на торби и обеми могат да са източници на образуване на прах в работната среда.

При невъзможност за предотвратяване на локално замърсяване  с прах е възможно частиците прах да попаднат в атмосферния въздух и да замърсят области разположени на големи разстояния от източника.

Овлажнени материали генерират много по-малки прахови емисии.

Източници на прахови  емисии:

–          Минно дело, товаро-разтоварни дейности, каменоделство, пътно и жилищно строителство и всички процеси при които обработват скални и минерални продукти.

–          Леярство и металургични процеси;

–          Всички процеси използващи  абразивно полиране , като премахване на боя или ръжда, почистване на сгради и малки обекти, рязане и обработка на стъкло.

–          Керамика и стъкларство;

–          Селскостопанска дейност – почвообработка, интензивно отглеждане на селскостопански животни, сушене на растителни продукти, третиране с пестициди , торове и др.

–          Производство на храни и използване на добавки;

–          Всички товаро-разтоварни процеси, транспортиране на прахообразни или раздробени материали.

Всеки запалим прах при определени концентрации може да предизвика експлозия.Самозапалим прах  на земята  в определен момент може да попадне във въздуха ,да нарасне като количество  и да предизвика експлозия , която започва при възпламеняване на горим газ.Това може да се случи със растителни и органични материали , както и при метален и окисляем прах.Статичното електричество е много опасно в такива случаи.Превантивните мероприятия включват  съхранение на материалите и суровините по такъв начин ,че да се предотврати разсипване и разнасяне на прах, предотвратяване на запалвания , инсталиране на предпазни клапани и съхранение на материалите в обеднена на кислород среда.

 

 1.       “Инхалабилна фракция на праха за невлакнести прахове” е масовата част от всички диспергирани във въздуха частици, която се вдишва от човека през носа и устата.

2.       “Респирабилна фракция на праха за невлакнести прахове” е масовата част от вдишаните частици, проникваща до непокритите с ресничест епител дихателни пътища. “Респирабилна фракция за влакнести прахове” е фракцията от всички , характеризиращи се с дължина над 5 микрометра, диаметър – под 3 микрометра, и съотношение дължина/диаметър – по-голямо от 3.

 

[ + ]